Клиентите за нас

Последно от блог

Facebook Страница

Социална и екополитика

Нашата социална политика е насочена към подпомагането на събития и инициативи, които целят оказване на подкрепа под различна форма на лица или групи от хора в неравностойно или затруднено положение и на съдействие за професионалното ориентиране и израстване на младите хора. 
logo1-rotarylogo2-dogslogo3-wheelslogo4-green 15965260 10211945495023697 5130887205458236847 n logo5-icantoo IIA-logo-new21

Повече
Агенция за преводи Arte.doc, като активен участник и член на „ЗЕЛЕН КРЪГ" на българските компании още от учредяването му, присъства чрез отговорника си за „Зелена политика" г-жа Бонка Стефанова на най-престижния у нас ЗЕЛЕН ЕКО–ФОРУМ, който се организира за трета поредна година от сп. "Мениджър" и GLOBUL.

Форумът беше открит от столичния кмет Йорданка Фандъкова.
"Искам да благодаря специално на списание "Мениджър", че провежда този изключително авторитетен форум в София. Готови сме да обсъдим на специална среща в Столична община всички предложения и идеи, които излязат от него, за управление на зелените политики в столицата", заяви още столичният кмет.

"Зелената икономика е основен двигател на бъдещето", посочи специалният гост на събитието Стефано Гарди, модератор и лектор на световния форум "Рио+20" в Бразилия. Той бе първият лектор в първия панел, посветен на темата "Национални политики 20+". "Зелената икономика вече не включва само традиционна представа за развиване на бизнеса, а и последователното спазване на ангажименти към съхраняването на околната среда в целия процес на производство. Това е начинът, по който вече трябва да се гради и развива бизнесът, защото именно този подход ще ни гарантира трайно и стабилно присъствие в бъдещето", коментира той.
"Понятието "устойчивост" понастоящем е дефинирано наново и то е насочено към разширяване на концепцията за ефективност. Ако в производствения процес се използва повече време, отколкото е нужно, това не е ефективност и следователно не е устойчивост. Ако бизнесът не се възползва от всяка възможност на суровините и ресурсите, с които разполага, той не може да си гарантира устойчивост", добави Гарди. "Но защо трябва да се стремим към устойчивост? Защото днес и в бъдеще това е равнозначно на конкурентоспособност, което осигурява дългосрочно развитие. Затова бизнесът трябва да поеме лидерството и да поведе света към изграждане на дълготрайно, устойчиво развитие. Не само защото добре разбира смисъла на това понятие и вече го прилага в действие, но и защото светът очаква това от него — да оформи визията за добър живот на 9 млрд. души на планетата в бъдеще", посочи експертът.

„Потенциалът на България се крие в енергийната ефективност." Това заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.
„Нашето производство е изключително енергоемко за разлика от западните държави и затова за нас е особено важно да сме енергийно ефективни, за да бъдем конкурентоспособни. Фирмите час по-скоро трябва да се насочат към инвестиции в енергийна ефективност, защото цените на тока ще продължават да растат. От това колко по-бързо пристъпят фирмите към такава реформа, ще зависи тяхното оцеляване и успешно съществувание. Вече са осигурени над 700 млн. лв. по програма „Конкурентоспособност", 600 млн. от които могат да бъдат усвоени веднага. Затова призовавам всяка фирма да кандидатства. Нашите усилия също така трябва да бъдат насочени към подобряване на наследените остарели мощности, а не да ги загърбим и да се съсредоточим само в изграждането на нови, защото това също е важна част от процеса на преминаването ни към енергийно ефективна икономика".

„Италия е сред страните, които преди много време разбраха нуждата от повече усилия за намаляване на отпечатъка за околната среда", с това започна изказването на Н.Пр. посланикът на Италия Стефано Бенацо. „В Италия концепцията за устойчиво развитие е синоним на нови технологии и по-малко използване на ресурси. Много фирми в страната са активни във фотоволтаичното производство, а като цяло подкрепяме и усилията на други държави във внедряването на технологии за устойчиво развитие, сред които е и България", добави той. Италиански компании строят у нас 9 ВЕЦ-а на река Искър и 5 на река Марица. „Централите са от най-модерен тип. Те ще са първите по рода си в Европа", посочи Н.Пр. Бенацо.

„Нашата мисия е да предоставяме стоки, които отговарят на световните тенденции за устойчивост, като от една страна защитават околната среда, а същевременно действието им подкрепя бизнеса и качеството на живот", каза Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на Siemens за България — един от спонсорите на събитието.

„До 2020 г. 50 % от отпадъците в България трябва да се рециклират", заяви Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на „Екопак". „В момента този процент не е ясен", уточни той. „Независимо че това са високи цели, някои страни вече са постигнали 100 % рециклиране на отпадъците, а други като Швеция дори внасят отпадъци за рециклиране. Културата на гражданите има много голям дял в процеса на ефективното усвояване на отпадъците".

„Гражданското общество е един от основните стълбове на устойчивото развитие в глобален мащаб", изтъкна Николай Христов, генерален мениджър на „Челопеч Майнинг". „Останалите три стълба са държавното управление, медиите и бизнеса". „Демократичните общества имат възможност за промяна на курса на всеки 4 години. Ето защо гражданското общество играе много важна роля в процеса на изграждане на устойчивост, като например се противопоставя на нежелани практики от страна на бизнеса и държавата. То може да застане отпред и да каже „Не! Това не е градивно!". Време е да преосмислим отрицанието и да преминем към диалог", призова той.

След кратка почивка, по време на която участниците получиха „зелен" еко-обяд, форумът продължи с втория панел, посветен на културата на производството и на потреблението.

„Зеленият бизнес у нас се развива. Броят на производителите на биопродукти в България е нараснал през последната година. Най-голям дял сред секторите с екологично производство в страната има този на храните и напитките, следван от строителството". Това отбеляза Станислав Славов. Той представи заключенията от доклада "Зелената икономика на България: Изводи за промяна на културата на потребление и производство", изготвен от Центъра за икономическо развитие по поръчка на списание "Мениджър".
„Данните сочат, че 90 % от произведените у нас биопродукти се изнасят в страните от Европейския съюз. Основен проблем за българските потребители на биопродукти е голямата разлика в цените спрямо останалите продукти, предлагани на пазара. Някои от възможните мерки за засилване на вътрешното потребление на всякакви биохрани у нас са гарантирането на качество на тези храни пред българите и завишеният контрол в изготвянето им". Докладът извежда като основна причина за развитието на зеления бизнес в страната нарастващото пазарно търсене. На второ място като мотив се нареждат самите ценности на фирмата. В списъка на причините следват още създаването на имидж и на конкурентно предимство.
Финансовите стимули са първостепенните фактори, които оказват влияние за започването на екологичен. Над половината от фирмите в проучването на Центъра за икономическо развитие са определили също като основен фактор за започването на зелен бизнес законодателството, което спазва принципите на опазване на околната среда.
Почти половината от фирмите у нас поставят като основна задача в практиката си спестяването на вода и на отпадъци. Изтъква се съща така насърчаването на доброволчеството сред служителите и превръщането им в посланици на марката.
Често срещана зелена практика е изграждането на нови офиси и провеждането на инициативи за опазване на околната среда.
Основното, което трябва да се предприеме за прехода към зелена икономика на България, е създаването на статистическа система, която да събира информация за търсенето на зелени продукти. Тя трябва да бъде съчетана с финансови и маркетингови мерки, които стимулират компаниите да започнат зелен бизнес.
Друг интересен извод от доклада е, че освен познатото понятие „зелена икономика" вече се използва и названието „синя икономика", което включва устойчивото използване на морските ресурси. „Пътят към преминаването към такава икономика е начинът да се погрижим за бъдещите поколения", коментира Славов.

„Темата за екологията вълнува все по-голяма част от населението". Това сочат и данните от най-новото социологическо проучване по този въпрос на Института за социални изследвания и маркетинг МБМД, проведено през месец май тази година и посветено на екологичната култура на българина, представени от директора Мирослава Радева. „Наблюдава се голяма промяна в начина на зелено мислене на българите в последните години в сравнение с началото на прехода. И макар като цяло обществото да поставя екологията в дъното на своята лична класация сред основните си проблеми, в същото време голям процент от хората казват, че се вълнуват от екологичните проблеми. Това означава, че нараства чувствителността на българите към тази тематика, което до голяма степен се дължи на активната работа на медиите по този въпрос, както и на тенденцията зеленото да е модерно. Според проучването 46 % от участниците разбират екологията като опазване на околната среда, а 44 % от тях — като чистота. За голяма част от хората екологията вече означава и да живеем в хармония с природата. На въпроса от какво зависи да живеем в чиста и подредена околна среда, 81 % от запитаните заявяват, че това зависи най-вече от самото население. Далеч по-малък е делът на хората, които смятат, че това е ангажимент предимно на институциите — например 38 % посочват за отговор на този въпрос общинските служби. Въпреки тези нагласи елементарните действия за опазване на околната среда все още не са част от всекидневието на българина. Всекидневната култура за опазване на околната среда е ниска и, доколкото я има, грижата за околната среда се извършва на индивидуално равнище, като по-рядко се мисли за общи мерки и инициативи.

Част от работата по развиването на екологичната култура на населението безспорно ще бъде активната кампания по инициативата за саниране на жилищата, отбеляза от своя страна Десислава Йорданова, директор на дирекция „Жилищна политика" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. „Кампанията вече стартира, инициативата обхваща 36 града в страната и на този етап срещаме големи трудности да убедим хората в ползата от това да инвестират в обновяване на домовете си. Затова са определени и проектни мениджъри, които ще се срещат пряко с хората и ще водят разяснителна кампания".

„За да бъдат масово възприети, зелените продукти и инициативи в България изискват не само зелено мислене като „култура на стила на живот", а осъзнаване на конкретните ползи от това да платиш малко повече сега, за да живееш по-добре и по-икономично в бъдеще", заяви Снежана Семова, изпълнителен директор на „Сейнт Гобен Вебер България" — най-големият производител на строителни материали. Тя препоръча институциите да инвестират повече в масова комуникация с потребителите, за да се разяснят по-бързо ползите и най-вече възвръщаемостта на разходите за зелени продукти.

„Когато говорим за зелени продукти е добре да се замислим за предлагането в тази сфера", отбеляза Константин Иванов, ръководител „Комуникации и маркетинг" във WWF България. В този смисъл „активността от страна на бизнеса определено трябва да е по-висока", смята той. „Зелените продукти категорично са по-добър маркетингов подход за налагане на марките на пазара, а и носят повече приходи".

„Устойчивото развитие действително е носител на допълнителна стойност за всяка компания, която прилага различни зелени политики — не само като печалба, а и като имидж", посочи Станислав Разпопов, главен изпълнителен директор на предприятието за производство на опаковки „Дунапак Родина", който получи престижното отличие „Мениджър на годината" за 2011 г. Според него „днес вече няма противоречие между бизнес и екокауза. Можеш да си зелен, да печелиш пари и да си екологично чист", посочи той.

Върху мебели от картон — кресла, масички и табуретки, изработени от "Дунапак Родина", седяха гостите и участниците във Форума. Те са направени от преработена хартия и също подлежат на рециклиране — един отличен пример за 100 % екологично производство на родна почва.

„Бизнесът у нас осъзнава своите отговорности по отношение на дългосрочното устойчиво развитие, но има какво да се желае по отношение на стимулите в тази посока от страна на държавата", коментира Ясен Гуев, директор „Корпоративна политика" на GLOBUL.

Той представи интересни данни от сравнителен петгодишен анализ за използването на електромобил и на автомобили с бензинови двигатели от компанията. „GLOBUL бе компанията, която купи първия електромобил у нас. Резултатите от сравненията сочат, че за да се насърчи масовото използване на електромобили от бизнеса у нас, цената им трябва да стане по-достъпна, което би било възможно например чрез облекчения като отмяната на ДДС върху стойността им," посочи той.

Темата за зелената култура на нацията очевидно не може да се побере в еднодневен форум, обобщи в края на събитието модераторът Юлиян Попов. Още отсега имаме тематика за поне още един ден разговори или направо следващ форум. В заключение той прочете предложената на широко обсъждане.

Той представи интересни данни от сравнителен петгодишен анализ за използването на електромобил и на автомобили с бензинови двигатели от компанията. „GLOBUL бе компанията, която купи първия електромобил у нас. Резултатите от сравненията сочат, че за да се насърчи масовото използване на електромобили от бизнеса у нас, цената им трябва да стане по-достъпна, което би било възможно например чрез облекчения като отмяната на ДДС върху стойността им,” посочи той.

 

Темата за зелената култура на нацията очевидно не може да се побере в еднодневен форум, обобщи в края на събитието модераторът Юлиян Попов. Още отсега имаме тематика за поне още един ден разговори или направо следващ форум. В заключение той прочете предложената на широко обсъждане.


Публикувана на 05 Юли 2012 Създадена на 07 Август 2017 Посещения: 4515